Град Трън

Em4o - Gazete nga Bulgaria -

Publiko ne Bulgaria - Aktivitete Sociale edhe Defrime - 26 Nov 2016 12:10 - 0

Село Бусинци

Бусинци
е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
Село Бусинци се намира в планински район.на 8 км от гр.Трън
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/48/Museum_Ceramics_of_Busitsi.JPG/1280px-Museum_Ceramics_of_Busitsi.JPG
За пръв път селото е споменато още през 1576 г. в турски регистър на джелепкешаните (данъкоплатците). В известното "Бусинско евангелие" XVI -
XVII в., което сега се пази в криптата на храм „Св. Александър Невски" в
София, има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който дарил на
черквата „филон басма за помен". В миналото традиционен занаят в Бусинци
е грънчарството, чиито произведения се продават из различни части на българските земи и извън тях.
През 1920 година в Бусинци е основана земеделска кооперация „Плуг“. В 1934 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има има 16 членове, а животновъдната - 13.През 1985 година селото има 67 жители.



http://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2016/01/muzei-4.jpg

В село Бусинци е известният „Музей на бусинската керамика
"
, представящ уникалната Бусинска керамика, наследник на средновековната
българска грънчарска школа. Нейни произведения пазят Британският музей в
Лондон, Лувърът и Музеят на човека в Париж, колекции в САЩ и Русия,
представена е и в Българския културен център в Париж. Музеят проследява как местната грънчарска традиция се развива от 17 век до съвременното изкуството на художници-керамици.

днешно време Бусинци е малко известно селце в близост до Трън с трийсетина жители, а в миналото е било истински значим център на
традиционното грънчарство не само в страната ни, но и на Балканите.

http://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2016/01/muzei5.jpg

Корените на прочутата Бусинска керамична школа се губят далеч във времето. В регистър на джелепкишаните още от 1576 г. се говори за
селото, а в известното „Бусинско евангелие“ има преписка от 1784 г. за
Велико грънчар. Занаятът се превръща в основен поминък за селото,
достигайки истински разцвет в края на XVIII и особено през XIX в.

НАД 300 колела с ОКОЛО 1500 грънчари

Тогава се развива цяла индустрия и започват да се роят множество “дъщерни” центрове – Самоков, Берковица, Разлог, Неврокоп. Създава се и
грънчарски еснаф като собствено професионално сдружение. В края на века
местното производство изпада в криза и от началото до средата на XX в.
постепенно запада, въпреки опитите да бъде модернизирано – в Бусинци се
открива първото в България керамично училище, трансформирано през 60-те
години в малък керамичен цех на местната занаятчийска кооперация,
действащ до 90-те години на миналия век.

http://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2016/01/muzei-3.jpg


Днес в Музея на керамиката в Бусинци любознателните туристи могат да се върнат към славната история на най-стария ни керамичен център. Да
проследят развитието и традициите на българското грънчарство. Да усетят
духа на славното минало, да се докоснат лично до този древен занаят, но и
да проследят как се е видоизменил той до съвремието ни.

Това е Fаcebook страницата, която съм посветил за това райско кътче от Рая - https://www.facebook.com/gradtrun.bg/?ref=bookmarks
Тук ще намерите снимки и информация от Трън и Трънско!
Благодарим ви, за отделеното внимание!

Financo

XannibalVl12

Komentimet (0)