Publiko ne Bulgaria - Aktivitete Sociale edhe Defrime - 23 Sep 2018 03:36 - 4
Здравейте еГраждани! Отдавна мисля да споделя една такава статия с вас. Празниците (обичаите) които ще изредя тук, са подредени по произволен ред. Всички те са красиви и трябва да се гордеем, че сме българи и имаме такива хубави традиции.
1 Коледуване
Обичаят Коледуване започва още в нощта на Бъдни вечер. В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр.
Подготовката на коледарите започва от Игнажден (20 декември). Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи от по 10-15 човека, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. В групата има и по-малки момчета, наречени котки, които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Избира се и цар, или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце. Водачът е посредник както между мъртвите и живите, тъй и между старата и новата година.
Коледарите са в традиционно празнично облекло и с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. По пътя, пред вратата и в къщата коледарите пеят тези специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и добра реколта.
2 Лазаровден
В предпоследната събота, преди Великден, Християнската църква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на Свети мъченик Лазар Български. Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар, който по традиция се организира и чества само от жени. Това е така, защото този ден съвпада с народния ден на девойката, която след като лазарува, вече може да се момее. Датата на празника се променя всяка година и зависи от Възкресение Христово.
На Лазаровден подрастващите девойки се превръщат в моми за женене. Празникът ознаменува момента, в който обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на подрастващите момичета им е разрешено да "либят либовник" и да се омъжат. На Лазаровден, девойките започват да живеят в света на жените.
По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва от рано, още "среди пости". По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.
На този ден празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия, например, Лазарките са обличали нови булчински премени, за да
ги "разтърсят за хаир". В кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се "кланя" на сватбата - така наречената "кланячка", а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.
Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност в едно.
В Кюстендилско лазарките пеели не само в домовете, но и в гората, в раззеленили се ниви и дори по пътя и все за здраве, плодородие и щастие.
Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре...
3 Кукери
Обичаят Кукерство по нашите земи води началото си от преди повече от 8000 години, а при траките се празнува по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на тяхната Нова година по време на “Сирни Заговезни” или така наречената земеделска нова година, свързана със заораването на нивите. Кукерството празнува отминаването на зимното мъртвило и настъпването на лятното плодородие. В различните краища на България кукерите излизат по различно време - на Васильов ден, на Песи понеделник след Сирни Заговезни, през месец март. Имат и различни имена: бабугери, песяци, мечкари, старци, сирвискари, кукове. Кукерите се обличат със смесица от мъжки и женски дрехи и страшни маски, окачат по себе си звънци и хлопки, и носят мечове или тояги за да изплашат и прогонят безплодната зима и злите духове и орисници, та да дойде пролетта и да е плодородна настъпващата стопанска година.
Сега ще ви споделя една моя снимка като кукер. Не приличам много на тези от снимката, но ми беше за първа година, преживяването беше чудесно. (Аз съм този в черното)
4 Йорданов ден
Според православния календар празникът Йорданов ден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.
Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката.С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
5 Нестинарство
Нестинарството е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени).
Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.
За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Според някои историци обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки, че нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. Св. Константин и Елена, обичаят никога не е бил признат от Църквата, преследван е от нея, а самите нестинари са наричани „обладани от дявола“.
Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време езически ритуал да запази основните си черти и до днес. Преди повече от две хилядолетия тракийските царе, които били и върховни жреци, единствени имали право да встъпват в контакт с боговете, да отправят към тях молби и питания, а след смъртта си да бъдат обожествявани. Преди да влезе в свещеното място, царят-жрец танцувал заедно с най-приближените си аристократи – неговите мисти. Само той играел върху жаравата на огъня, горящ пред вратата на хероона (храм на хероя – царския предшественик). Влизането в огъня го свързвало с боговете, за да се допита до тях. След този контакт той излизал пред народа си и оповестявал божествената воля и промисъл.
Отгласи от този ритуал се наблюдават при съвременните нестинарски игри в Странджа. Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на светеца. Между тях единствено главният нестинар или нестинарка, носейки иконата на обожествения цар Константин, т.е. на хероя, може да встъпи в контакт с него и да отправи молбите на хората. Единствено той може да предаде и отговорите на тези, които ги очакват. Той е възкръсналият тракийски цар-жрец в ролята си на посредник между двата свята и главен прорицател.
Днес в село Българи изумителният танц върху жарава е само един отглас от онези древни тържества и ритуали. Въпреки това великата огнена мистерия пази притегателната си сила и досега.
"Народ, който танцува в ледени води и ходи по огън, не може да бъде унищожен" !!!
Поздрав:
1 Коледуване
Обичаят Коледуване започва още в нощта на Бъдни вечер. В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр.
Подготовката на коледарите започва от Игнажден (20 декември). Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи от по 10-15 човека, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. В групата има и по-малки момчета, наречени котки, които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Избира се и цар, или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце. Водачът е посредник както между мъртвите и живите, тъй и между старата и новата година.
Коледарите са в традиционно празнично облекло и с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. По пътя, пред вратата и в къщата коледарите пеят тези специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и добра реколта.
2 Лазаровден
В предпоследната събота, преди Великден, Християнската църква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на Свети мъченик Лазар Български. Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар, който по традиция се организира и чества само от жени. Това е така, защото този ден съвпада с народния ден на девойката, която след като лазарува, вече може да се момее. Датата на празника се променя всяка година и зависи от Възкресение Христово.
На Лазаровден подрастващите девойки се превръщат в моми за женене. Празникът ознаменува момента, в който обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на подрастващите момичета им е разрешено да "либят либовник" и да се омъжат. На Лазаровден, девойките започват да живеят в света на жените.
По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва от рано, още "среди пости". По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.
На този ден празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия, например, Лазарките са обличали нови булчински премени, за да
ги "разтърсят за хаир". В кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се "кланя" на сватбата - така наречената "кланячка", а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.
Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност в едно.
В Кюстендилско лазарките пеели не само в домовете, но и в гората, в раззеленили се ниви и дори по пътя и все за здраве, плодородие и щастие.
Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре...
3 Кукери
Обичаят Кукерство по нашите земи води началото си от преди повече от 8000 години, а при траките се празнува по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на тяхната Нова година по време на “Сирни Заговезни” или така наречената земеделска нова година, свързана със заораването на нивите. Кукерството празнува отминаването на зимното мъртвило и настъпването на лятното плодородие. В различните краища на България кукерите излизат по различно време - на Васильов ден, на Песи понеделник след Сирни Заговезни, през месец март. Имат и различни имена: бабугери, песяци, мечкари, старци, сирвискари, кукове. Кукерите се обличат със смесица от мъжки и женски дрехи и страшни маски, окачат по себе си звънци и хлопки, и носят мечове или тояги за да изплашат и прогонят безплодната зима и злите духове и орисници, та да дойде пролетта и да е плодородна настъпващата стопанска година.
Сега ще ви споделя една моя снимка като кукер. Не приличам много на тези от снимката, но ми беше за първа година, преживяването беше чудесно. (Аз съм този в черното)
4 Йорданов ден
Според православния календар празникът Йорданов ден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.
Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката.С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
5 Нестинарство
Нестинарството е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени).
Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.
За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Според някои историци обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки, че нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. Св. Константин и Елена, обичаят никога не е бил признат от Църквата, преследван е от нея, а самите нестинари са наричани „обладани от дявола“.
Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време езически ритуал да запази основните си черти и до днес. Преди повече от две хилядолетия тракийските царе, които били и върховни жреци, единствени имали право да встъпват в контакт с боговете, да отправят към тях молби и питания, а след смъртта си да бъдат обожествявани. Преди да влезе в свещеното място, царят-жрец танцувал заедно с най-приближените си аристократи – неговите мисти. Само той играел върху жаравата на огъня, горящ пред вратата на хероона (храм на хероя – царския предшественик). Влизането в огъня го свързвало с боговете, за да се допита до тях. След този контакт той излизал пред народа си и оповестявал божествената воля и промисъл.
Отгласи от този ритуал се наблюдават при съвременните нестинарски игри в Странджа. Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на светеца. Между тях единствено главният нестинар или нестинарка, носейки иконата на обожествения цар Константин, т.е. на хероя, може да встъпи в контакт с него и да отправи молбите на хората. Единствено той може да предаде и отговорите на тези, които ги очакват. Той е възкръсналият тракийски цар-жрец в ролята си на посредник между двата свята и главен прорицател.
Днес в село Българи изумителният танц върху жарава е само един отглас от онези древни тържества и ритуали. Въпреки това великата огнена мистерия пази притегателната си сила и досега.
"Народ, който танцува в ледени води и ходи по огън, не може да бъде унищожен" !!!
Поздрав:
Financo
XannibalXannibalBGsGoldKame SenninVl12fenabgKomentimet (4)
Благодаря за статията,о7
Оправи си малко хронологията. Шариш напред назад по календара. Така и така споменаваш за караконджули и други подобни същества, кажи и за мръсните дни и защо точно по това време на годината излизат. За разлика от нестинарството, за коледа не казваш за първообраза на обичая. Можеше поне да споменеш, че и той е с предхристиянски корен. За пръв път чувам, че нестинарството е и гръцки обичай, ако можеш дай името на автора на който си се позовал. Да нестинарството съществува и в Гърция, но това не би ме обедило, че е гръцки обичай. За пример елевзинските мистерии произхождат от тракийските мистерии.
Иначе Браво за статията! Аз от години се каня да напиша цикъл статии за нашите обреди и обичаи, но все не остава време. 
По горе съм казал, че съм ги подредил както смятам за добре 
Ако беше и на ENGLISH щеше да е sup.