На 9 март 1985 г. в 21,32 часа с часовников механизъм е взривена бомба във вагона за майки с деца в бързия влак Бургас-София. Трагедията се случва в момента, в който композицията навлиза в гара Буново. Влакът се движи с 2 мин. закъснение и по разписание е трябвало вече да се намира в 3200-метровия тунел непосредствено след Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви. Същата вечер, половин час по-късно, избухва оставена на гардероб бомба в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в Сливен, ранени са 14 души. Ясно е, че отново става дума за координирана акция, както двете бомби на 30 август 1984 г. 

В атентата загиват 7 души - 3 деца и 4 жени. В други източници жертвите са 2 деца, 2 жени, 1 мъж и 2-ма старци. Сред жертвите са глухонеми деца прибиращи се в вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца. 

Този атентат, както и последвалия го същата вечер в Сливен, е извършен от протурски терористи. Следствието продължава две години упорито и търпеливо. Късметът спохожда изпратеният в Бургас оперативен работник майор Георги Сотиров. Развръзката в следствието идва от една покривка за маса, намерена при невзривила се бомба на 31 юли 1986 г. на плажа в курорта “Дружба” край Варна. 

Източник: marica.bg

По време на т.нар. Възродителен процес насилствено са сменени имената на 850 000 български мюсюлмани. По време на съпротивата на протести излизат общо около 40 000 души (13-15 000 в 24 декември 1984 г. – 19 януари 1985 г. и 25-30 000 в периода 19-27 май 1989 г.), има бити, интернирани, над 1000 са хвърлени в затвори и в концентрационния лагер Белене, десетки са ранени, убити са 1 жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително 1 бебе) в периода 24 декември 1984 г. – 19 януари 1985 г., 7 (4 жени и 3 деца) при атентата на гара Буново, 1 войник е убит с камъни от турска тълпа в периода 19-27 май 1989 г. Общо жертвите са 9 българи (от които 2 деца) и 8 тюркоезични (от които 1 дете). Тримата извършители на атентатите в Буново са разстреляни като терористи през 1988 г.

Това са накратко фактите по Възродителния процес. 26 години след неговото приключване обаче една неприятна тенденция бележи все по-голям ръст в българската политика. Митологизирането на жертвите на процеса и стигматизирането на цялата българска нация за нейната „историческа вина“ се превърнаха в крайна цел на Движението за права и свободи. Независимо дали е на власт или в опозиция, ДПС упорито и все по-настъпателно развява знамето на Турското национално освободително движение в България (както е първото име на възникналото нелегално движение). И резултатите са налице. Едностранчивия подход доведе до пълно забравяне на другата страна на процеса – българските жертви, бруталните действия на турските терористи, програмата на ТНОДБ за отцепване мюсюлманските райони от България, антибългарската дейност на турското разузнаване в България и чужбина. Та жертвите на турските терористи са повече отколкото са жертвите вследствие действията на българските власти! Някой да ги споменава? Напротив – на 11 януари 2012 година Народното събрание прие декларация, внесена от Синята коалиция, с която се осъжда опитът за насилствена асимилация на българските мюсюлмани. В нея се казва: „Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим“. Сегашният министър-председател Бойко Борисов написа в профила си във фейсбук (или го написа този, който му поддържа профила) цяла гневна тирада срещу „най-тежкото престъпление – насилственото преименуване на българските турци“, споменавайки даже убитото дете Тюркян.

Е, аз искам да попитам нещо. Всички знаем за това дете (макар че то загива при нещастен случай, а не е целенасочено убито като българските деца) – на негово име има направена възпоменателна чешма в родното му село, на която всяка година лидерите на ДПС изнасят паметни антибългарски речи. Обаче някой знае ли как се казват децата, загинали във вагона за (забележете) майки с деца на гара Буново? Ще приеме ли Народното събрание осъдителна декларация срещу турския тероризъм в памет на неговите жертви? Ще назове ли убитите дечица Георги и Стефан (едното от които глухонямо) някой български министър-председател? Едва ли… Та за какво споменаване говорим, след като почти 20 години в родното село на един от терористите имаше чешма с надпис на турски език в памет на терористите. На малоумната ни територия, т. е. държава, и трябваха почти две десетилетия да набере смелост и да събори „кървавата“ чешма.

Всичко това са факти. Но те, за разлика от тези в началото, не се споменават. На нас българите ни е забранено да бъдем жертви. Ние можем да сме само насилници и асимилатори. Така само за 25 години ДПС успя, заедно с многобройните си български коалиционни партньори, да подмени тотално българската история. Възродителният процес, който трая 5 години и приключи с повече жертви от българска страна, днес ни се навира в очите ката ден. За сметка на това пълната подмяна на учебниците по история доведе до това, че турското робство вече не се споменава и 5 века турски геноцид се представят като „съвместно съжителство между културите“.
Всеки сам избира дали да бъде роб или да се бори за свободата си. С оглед на всичко изложено дотук като че ли на нашата държава свободата и е омръзнала.

Източник: http://kostadin.eu/

Борисов от гарата в Буново: Да простим, не да забравим!...
ТРАГЕДИЯ!!!!