Ободрен и свеж, след малко се озова пред вратата на Радина и Биби. Сърцето му биеше до пръсване. От другата страна на вратата го очакваше бляскава победа. Позвъни отново и пристъпи напред. Отвори му Радина.
- Здрасти, Боре? Искаш ли нещо? - промърмори тя. Изглежда се готвеше да излиза. Беше наметнала широк розов халат, а в ръката си държеше пурпурно червило. Черните чорапи и високите токове под полата подсказваха докъде е стигнала с обличането.
-Тук ли е майка ти? - запита Борил
Радина поклати глава - Цуци беше отишла да занесе видео на чичо Дидо.
-Днес е рождения му ден - поясни тя.
-Искам да кажа нещо на теб и Биби - бързо рече Борил
-Дали това ще ме изненада и възбуди? - иронично подхвърли Ради.
-Може би.
-Тогава по-добре влез.
Борил я последва в дневната, където Биби се беше проснала на един диван потънала в книга за блатата на Флорида. Едва забеляза нахлуването на сестра си и Борил и все пак изглеждаше великолепно въпреки отвратителния чувал, който беше навлякла. Радина се облегна на дивана, с гръб към Биби.
-Казвай, Боре - подкани го. - Да чуем какво се е случило.
Драматичният увод може би щеше да задържи напрежението, но Борил вече не можеше да се сдържи.
-Имам две хиляди долара - заяви той. - Два бона.
Драмата настъпи. Жените замръзнаха докато вълшебната сума проникна в съзнанието им, натисна съответните копчета и включи подходящите проводници.
-С тях бих могла да отида във Флорида! - Борил никога не бе чувал Биби да говори толкова силно.
-Ще ми стигнат чак до Калифорния! - зяпна Радина. - Значи все пак ще стана звезда!
-Ами животните? - възрази Биби. - Ще спася всички защитени видове!
Думите й изобщо не смутиха Радина, която рязко се извърна към сестра си.
- А тези животни имат ли имения в Бевърли Хилз? поинтересува се тя. - Любят ли се с най-привлекателните мъже на света? Имат ли лични гинеколози?
-Мръсна егоистка! - не се забави отговорът. Радина предпочете да прекрати кавгата. Вместо това се извърна към Борил.
- Виж, Биби, рече тихо. - Парите не са наши, а на Борил. Той ще реши какво ще прави с тях. - Пристъпи към него.
-А аз съм сигурна, че мога да предложа нещо, което страшно ще му хареса. Нали така, Боре? - Приближи се още по-плътно и ръцете и политнаха към възела на халата.
-Майчице! - изскимтя Борил миг по късно. Розовият халат се беше свлякъл в краката на Радина, но Борил не гледаше към него. Погледът му беше устремен нагоре - към гордо щръкналите гърди на Ради, които се поклащаха предизвикателно край треперещите му пръсти - два заоблени хълма, увенчани с възхитителни зърна, сякаш излезли от платното на луд художник., обсебен към стремеж за съвършенство. същият художник, безспорно би изобразил Радина съвършено гола, само с копринени черни чорапи, закрепени с жартиери към дантеления колан. Тъмният триъгълник на слабините й също беше изваян с изискана хармония.
Но Радина дори не се замисляше за художествената композиция. Похотливо се притисна към Борил, балоните й се сплескаха върху джинсовата му риза, а пръстите й нападнаха ципа му.
-Хайде, Боре - въздъхна тя. - Имаме да довършваме нещо... Помниш ли?

....