А сега - макар в течение на тази бурна сага да споменахме за Цуци, майката на двете момичета - нека да съобщим някои много важни подробности, които са съществени за по-нататъшния ход на събитията и донякъде ще ви осветлят. Как точно, ще кажем по-нататък, но Цуци наистина беше хубавица, макар отдавна да бе прехвърлила тридесетте. Всъщност, имайки предвид пищните форми и прелестните лица на Радина и Биби, излишно е да се питаме от кого са ги наследили - от Цуци, красивата Цуци с пленително лице и пищно тяло, озарено от сиянието на зрялостта, която дъщерите й все още не притежаваха. Задникът й беше като апетитно изрязана праскова, краката й - алабастрови колони, а гърдите й - величествени куполи от слонова кост, едри и твърди, като на девойките от “Плеи бой”. Може би младостта на дъщерите засенчваше мекия й блясък, но едно нещо беше сигурно, тя беше истинска жена...
И сега тя стоеше в коридора по тънка лятна рокля, която подчертаваше прелестите й, а в очите й се четеше искрен ужас, докато наблюдаваше как синът на съседите стиска в ръка нещо, наподобяващо на онзи уред, който първобитните хора са използвали, за да продънват черепите на непокорните динозаври :D Гримасата на ужас беше изкривила и лицето на Борил, забавленията явно бяха преминали разумната граница.
-Какво става тук, Бориле? - запита Цуци толкова меко, колкото й позволяваха обстоятелствата. Борил знаеше, че обясненията едва ли ще помогнат, но въпреки това той и разказа всичко от игла до конец.
Да, спомена й за парите, призна как изгарял от страст по дъщерите й и как решил да се измъкне от товара на непосилното бреме. Да, каза на Цуци и много други неща, после сведе глава и покорно почака смъртта.
Но “вбесената майка” не връхлетя върху него. Вместо това изражението на Цуци се смекчи.
-Две хиляди долара, казваш? - измърка тя. - И която те накара да свършиш ги получава?
Борил кимна. Цуци явно се чудеше дали да го кастрира или направо да го обезглави. Но тя взе съвсем различно решение. Ръцете й литнаха към ципа на роклята и тънкият плат се свлече в краката й. Сутиенът й отхвръкна към вратата на Радина, откъдето се чуваха отчаяни писъци “Мъж! Мъж! Боре, изгарям” и долиташе шумното бръмчене. Гащичките на Цуци се устремиха в обрана посока, откъдето се разнасяха тихите стонове на Биби, примесени със страстни хлипания. Борил мълчеше. Говореше членът му, който се изправи в цялата си мощ, когато разлюлените балони на Цуци докоснаха бедрата на Борил, а пълните й устни погалиха пурпурната главичка.
-Тези момичета мислят, че вече са научили всичко, Боре - въздъхна Цуци. Но те са начинаещи. Защо не се възползваш от услугите на една истинска жена?
По необясним начин Радина и Биби бяха усетили, че в състезанието се включва нов съперник и може би блажения стон на Борил им беше послужил като предупреждение. Изхвръкнаха от стаите си тъкмо навреме, за да видят как инструментът на Борил се плъзга в тръпнещия процеп на майка им, а миг по късно изригва със силата на десет гейзера, обливайки с белезникав нектар гърдите и корема на Цуци. Соковете се стичаха на лепкави уханни локвички в пъпа и в декултето й, а оргазмът на Борил придобиваше епични размери. Когато завесата се спусна, тя беше плътен воал от сперма, обгърнал тялото на Цуци, в което бяха приковани всички погледи - освен този на Борил... Той се строполи изтощен край нея и изгуби съзнание.
Радина наруши тишината.
Мамо! - провикна се тя. - Проклета мръсница!
Цуци бавно втриваше соковете на Борил в кожата си по начин, който подсказваше, че това дори й доставя удоволствие.
-Крушата не пада по-далеч от дървото - сряза тя дъщеря си.
Биби поклати глава в недоумение.
-Но защо, мамо? Защо?
Цуци замислено сведе глава настрани, сякаш се канеше да извлече дълбокомислена поука от бурната сага на Борил, Радина, Биби и, разбира се, Цуци. Но крайна сметка реши, че ни си заслужава.
-Защо ли? - Отвърна тя на Биби. - Ами, чувала съм, че по това време на годината в Акапулко било прекрасно...