"Пренебрегването на закона в ситуация, която ни се струва, че налага това, води след
себе си това, че същият закон в бъдеще ще се нарушава постоянно и
повсеместно."


Тези думи са на Гай Юлий Цезар. За влиянието, което една личност може да окаже на историческото развитие на целия свят, Цезар е вероятно най-точният пример. Като се започне от това, че извършеното от него предопределя хода на развитие на Рим от република към империя, и стигнем до това, че името му се превръща в титла за монархическите династии – всичко се дължи на човека, роден на 12 юли 100 г. пр.н.е.


Да се напише накратко биографията на Гай Юлий Цезар е абсурдна задача.
Ражда се в семейството на Гай Цезар и Аврелия – и двамата са представители на патрициански родове. Митът приписва на фамилията на Юлиите пряк произход от богинята Венера, през избягалият след войната в Троя Еней и неговият син Асканий, когото римляните наричат Юл. По стечение на обстоятелствата, баща му и майка му, противно на
практиката, не живеят в богатите римски квартали, а са собственици на инсула в кипящия сред истинския живот на обикновените римляни квартал Субура. Цезар отраства сред обикновените хора - факт, който в бъдещата му
политическа кариера самият той казва, че е определящ за доверието, което
народът му оказва.


Всички забелязват колко надарен е младият Гай Цезар. Благодарение на
сложните семейни връзки в римската аристокрация, Цезар получава
възможността от близо да се учи от двама велики римляни. Гай Марий, човекът, който реформира римските военни порядки, гениален стратег и
тактик на бойното поле, и единственият в историята на Римската
република, който седем пъти заема консулската длъжност. Другият е противоречивия Луций Корнелий Сула – не по-малко вещ във военното дело от Гай Марий, но и достатъчно решителен, за да осъществи амбициите си, като се провъзгласява за диктатор, за да сложи в ред делата на Рим след дългия период на граждански войни.


Цезар започва кариерата си както всеки от патрициански род, който желае да достигне до високите постове в римската република. В младежките си
години се изявява като адвокат, познава законодателството до съвършенство и е единственият, когото съвременниците му смятат за оратор от класата на Марг Тулий Цицерон. Още като младши легат си спечелва гражданска корона – сплетен от дъбови клонки венец. Това е “втората по ранг” награда след “короната от трева” в римското общество. С такава могат да се окичат само хора, които са
спасили или помогнали за спасяването на военната си част. Когато е по
служба, всеки с гражданска корона е длъжен да я носи, а римляните – в
това число и сенаторите – са длъжни да станат на крака и да го
аплодират, когато преминава край тях. Цезар се сдобива с короната и с
мястото в Сената още когато е на 20-тина години.

Гай Юлий Цезар живее в доста смутни за римската република война. След периода на множество граждански войни Сенатът на Рим все по-лесно губи
позиции в обществения живот. Цезар е онзи, който вижда възможността да се укрепи републиката, но само чрез централизирането на властта. Той обаче добре знае уроците на историята и заради това се опитва да
избяга от неудачната практика на управление на първите седем царе на
Рим. След повече от четири века републиканско управление, Гай Цезар
решава, че промяната е възможна, но само чрез реформирането на републиканските норми.

Преследвайки тази си цел през 60 г. пр.н.е. Гай Юлий Цезар убеждава Марк Крас и Гней Помпей Велики да обединят силите си в политически триумвират. Крас и Помпей меко казано не се понасят, но Цезар успява с трезвото си мислене да създаде “тройната коалиция”, която да се противопостави на групата от консервативно настроени сенатори, наричащи себе си “добрите люде”. Реформите в Рим се случват – бавно, постепенно и единствено по волята
на Цезар. След края на консулския си мандат Цезар заминава като управител с проконсулски мандат в Галия. Завоеванията, които извършва през следващите години, разширяват границите на Рим до Атлантическото крайбрежие на запад и до британските острови на север.