Берлинският  международен договор е   подписан на 13 юли 1878 година в Берлин. Той урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война . Това е заключителният документ  на започналия на  същата дата  Берлински конгрес. 


Договорът се състои  от 64 члена. Той буквално унищожава договореностите от  Санстефанския мирен договор от 3 март 1978 година между Русия и Османската  империя  Оригиналният Санстефански договор между Русия и Султана предвиждал да  се възстановят границите на българското царство, давайки на поданиците му теоретична независимост под протекцията на Русия и намаляването на европейска Турция до тясна ивица територия.  Велики сили обаче не позволяват това да се случи. Целта е била по никакъв начин да не се позволи на Русия да разшири сферата си на влияние до Средиземно море. 


Англия и Германия се намесват и свикват Берлинският конгрес , унищожават Санстефанския мирен договор, възстановяват голяма част от Османската империя и оставят малки, слаби буферни държави между Султана и другите големи държави. В резултат, в последвалите години стотици хиляди губят живота си в преследване на погребаните национални надежди в Балканските войни или биват прокудени от родните си места, а в годините до пълното освобождение, милиони живеят под терора и произвола на разпадналата се Османска империя.


Берлинският договор става основа не само за международното положение на Балканите  през следващите три десетилетия, а и стои в основата на повечето политически и човешки проблеми на Балканите и до ден днешен. 


Балканите се превръщат във възел от международни противоречия. Някои клаузи на договора  са променени още при Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година. Част от системата, установена с договора, е напълно разрушена на 22 септември 1908 година , когато България обявява независимостта си, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина,  но идеите му съпътстват политиката и до днес.


Благоприятно условие за отменяне на Берлинския договор е Младотурската революция в Османската империя през 1908 година. 


Всъщност съдбата на България е решена без присъствието на нито един българин. 


Първите 12 члена на договора се отнасят за Княжество България .  Берлинският договор в общи линии запазва статута на Българското княжество, предвиден от Санстефанския договор , но намалява неколкократно територията му. Ограничава я до земите между р. Дунав и Стара планина


Както и според Санстефанския договор, князът трябва да бъде избран от народа със съгласието на Великите сили и Османската империя, но сега се забранява той да бъде представител на някоя от европейските управляващи династии. Назначава се от султана. За управлението на Княжеството се предвижда Органически устав - Конституция. 


Той трябва да бъде  изработен от събрание на местни първенци. Новата българска държава се поставя във васална зависимост  от Османската империя и се задължава да и плаща ежегоден данък, но има собствено правителство и войска. 
Членове 13 до 22 на Берлинския договор предвиждат създаването на автономна област, наречена Източна Румелия,  в земите между Стара планина и Родопите. Тя трябва да се управлява от главен управител с петгодишен мандат, назначаван от Високата порта  и  одобряван от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. Държавното устройство на областта трябва да бъде уредено от комисия, съставена от представители на Великите сили.
Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Османската империя приема задължението да им предостави административна автономия.


Големи придобивки с Берлинския договор получава Австро-Унгария. на нея се предоставя правото да окупира в продължение на 30 години Босна и Херцеговина. Да държи свои войски в оставащото под османска власт черногорско крайбрежие на Адриетическо море. 


Великобритания узаконява своето право да окупира османския остров Кипър. 


Русия получава територии в района на Кавказ, Тя присъединява и румънската дотогава Бесарабия. 


Румъния е компенсирана със Северна Добруджа за сметка на присъединяването на Южна Бесарабия към Русия. 


Според Берлинския договор Сърбия получава пълна независимост. Тя разширява територията си, като освен предвидените от Санстефанския договор части от Поморавието, получава и градовете Ниш, Пирот и Враня. 


Останалите клаузи на Берлинския договор потвърждават договореностите на Сан Стефано. Румъния и Черна гора се признават за независими държави, но както и Сърбия,  се задължават да  поемат изплащането на  съответната част от държавния дълг на османската империя. Черна гора разширява значително територията си за сметка на съседните османски области.


По силата на Берлински договор българските територии са разделени на 7 части. Това предизвиква силно недоволство сред българите и до голяма степен предопределя политиката на България през следващите десетилетия, насочени към обединение на териториите, населени с българи, но останали извън държавните граници.