Когато омете половин тенджера кисела супа, Деню нямаше как да знае, че същата вечер ще му се отвори работа в Студентски Град.Сряза го още на излизане от вкъщи, но не му се качваха шест етажа пеш обратно, само за да тества мимолетното къркорене на червата си и акустиката на мизерната баня.
Докато чакаше пред дискотеката пръцна леко, отмести се виртуозно назад и цялата опашка запсува някакъв пълничък първокурсник, който припозна творението за свое и обиден си тръгна.
Вътре Първолета подскачаше около него, разгорещена и потна. Бяха се запознали същата сутрин, но тя вече даваше всички индикации, че съвсем скоро ще му позволи любов, където си поиска.
Деню се опита да потанцува с нея, но стомашните спазми направиха движенията му неестествени и страдащият се завря в един ъгъл, където се остави на газовете да го надуят до две атмосфери. Улавяше ниските честоти на музиката с цялото си дебело черво. След около час положението бе нетърпимо, хвана Първолета за ръка и въпреки бурните и възражения, двамата заедно потънапха в декемврийската мъгла.
Живееше съвсем наблизо. Добре. Щеше скоро да ползва тоалетната.
– Защо ходиш тъй? – попита живеещата наблизо.
Деню подскочи няколко пъти на място и затрака със зъби. Първолета се захили кокетно и обеща:
– След малко ще ти стани топло…
“О, да! След малко ще съм се насрал до глезените” – помисли си жребецът и изстена. “ – Ако тая пача чуе, че и опърдявам банята…може и да не ми пусне”
– Много е динамично да съ живеи в Студентски град – каза Първолета – Стигнахме. Тук живея – и посочи един от тъмните балкони.
“ Трябва да разкарам пачата за десетина минути. За десет минути съм разтоварил самосвала ,а има време и гъзъ да си измия…” – продължи да пресмята шансовете си наум Деню.
– Коте, ай да те помоля да ми купиш едни цигари! Дай ключа, аз ще чакам горе…
– Ммммм…пирверзник…. – изкудкудяка Първолета, изпълнена с надежда. – Добре…шми дадеш ли пари?
– Ето – ето! – Заопипва джобовете си Деню, като пристъпяше от крак на крак, напълно концентриран върху блендата на задника си…
Изобщо не изчака да се скрие зад ъгъла. Галопира по стълбището , като вземаше по шест седем стъпала наведнъж.
С едната ръка се притискаше отзад, а с другата заотключва паянтавата брава.
Имаше сили за още две крачки. Още една крачка вътре в стаята и се предаде.
Първата пръдня взриви мрака. Втората продължи цяла вечност. Деню не смееше да мръдне.
– Оооооооох…..оооох – облегчението започна да избистря съзнанието му и тръгна към банята – оооооох оооооох…. котьооооооо.
Времето спря. Картечните откоси следваха един след друг – Ооооооххххх … Уууууххххх…Ммммммммм….Бааааасимайката….Ооох…кккотьоооо…
Въздухът бе наелектризиран до безобразие и Деню реши, че е по – добра идея да отвори прозореца, преди да провери в банята дали не се е и поизпуснал.
Мъглата моментално изпълни стаята, но само придаде задушлива влажност на неприятната ситуация. Облегченият многострадалец, опипвайки хвана един пешкир от русенския креват и започна да гони зайците през джама. В този момент чу стъпки в коридора и замаха още по – отчаяно и чевръсто.
“Ще и кажа, че така си е миришело…Може някой да си е хвърлял бурканите кисело зеле в кенефа, баси…не е ли така” – самоуспокояваше се Деню и чак сега започна да търси ключа за лампата.
Вратата се отвори и за част от секундата ръката на Първолета изпревари неговата.
Светлина.
На отсрещното легло момче и момиче гледаха облещени и напълно парализирани.
– Ама Августиноооо, ма ти нъл ми каза чи шси пътуваш на село тая ниделя – не можа да скрие разочарованието си Първолета и занюха из въздуха като заек в люцерна.