Цяла нощ валя сняг...

На сутринта:

08:00 : правя снежен човек.

08:10 : минаваща феминистка ме пита защо не правя снежна жена.

08:15 : правя снежна жена.
08:17 : детегледачката на съседите протестира, че бюстът на снежната жена бил много пищен.

08:20 : кварталната гей двойка мърмори, че можело да направя от сняг двама мъже.

08:25 : вегетарианците от №12 се възмущават заради носа от морков на снежния човек. Зеленчуците са храна и не бива да служат за такива неща.
08:28 : наричат ме расист защото двойката е бяла.
08:31 : мюсюлманите от отсрещната страна на улицата настояват да сложа
забрадка на снежната жена.
08:40 : полицията пристига по сигнал да види какво става.

08:42 : казват ми да махна дръжката на метлата от снежния човек, защото би могла да бъде използвана като смъртоносно оръжие. Нещата се влошават
когато измърморвам: „Да, особено ако ви е навряна….”

08:45 : домъква се екип на местната телевизия. Питат ме дали знам разликата между снежен човек и снежна жена. „Да, топките”, отговарям и
ставам сексист.

08:52 : конфискуват ми мобилния за проверка, закарват ме в районното полицейско управление.
09:00: показват ме по телевизията; терорист, възползващ се от лошото време за да смущава обществения ред.

09:10 : разпитват ме имам ли съучастници.
09:29 : никому неизвестна джихадистка група поема отговорност за действията ми.


Поука: няма поука в тази история. Това е Франция днес.
Но нещата можеха да са различни, ако всеки проявяваше толерантност.