Истината за Димо Терфенлията и пехливанските борбиБорислав Живков | петък, май 04, 2012 | Откровено с ANGELA ARIMТази история е достойна за холивудски филм. Тя е изпълнена с нещо, което някои българи днес са позабравили, търсейки своето Аз извън България. Песента за Димо Терфенлията, известен също и като Канатлъ Димо (Крилат Димо), носи послание за родовата памет, обвита е в легенди. Изпълнява се от Иван Паунов.
О, да, днес младите се прехласват по кеча и неговата кичозна на моменти зрелищност. Но връщайки се назад във времето, твърдо можем да кажем, че истинската борба носи своето типично послание. Когато е съчетана и с родолюбие, вече се превръща в емблема за България.
Днес ще започнем с въпроса: "Истински ли е Димо Терфенлията и какво има в тази мечкадарска песен за него?"
И ако бяхме холивудски сценаристи, може би, щяхме да доукрасим историята и да я напудрим с патинирания блясък на времето. Но понеже сме само българи, здраво стъпили на краката си, ще се придържаме към фактите.
Да, Димо Терфенлията е реална историческа личност, възпята в песента. Според легендата той имал израстъци под мишниците като крила и по-дълга опашна кост и затова му казвали Крилат Димо или Димо Куйруклу. Тези анатомични особености увеличавали физическата му сила. Носи се предание, че Димо сукал от майка си до девет години. Бил ненадминат борец. Винаги побеждавал без да се маже със зехтин. Турците отдавна търсили начин да унищожат Димо и вместо с лекарство посипали раните му след борбата с мечката с отрова. Преданието сочи, че Димо стигнал близо до село Голяма Детелина, навел се да пие вода до едно кладенче и там издъхнал. Затова се нарича „Димово кладенче”. 
В песента е описан само един момент от неговата биография, в който той разкрива своята мощ в борбата. Сюжетът е ситуиран в исторически период от време - България по време на Османското робство.Отварям скоба - така е според новите историци. В песента точно е споменато: "турско владение". С оглед на това авторите на статията ще се придържат към израза "турско владение", за да бъдат докрай автентични.
Илин бей и брат му вдигат голяма сватба, а по обичай сватбите са съпроводени с пехливански борби. Девет пехливанина са поканени да се бият с Якъп балканлията. Но Якъпа иска някой по-силен и тогава се сещат за Димо Терфенлията. Тук е важно да се отчете и факта, че нашият герой в този момент има синя пришка на ръката, която намалява неговата сила и поради, което той отказва да приеме поканата. В духа на песенната традиция тази причина няколко пъти се изтъква: един път от старата му майка, после от него пред турците и пред кръчмарина. А най-накрая и преди самия двубой с Якъп. Така че логично си остава въпросът пред нас: "А ако нямаше синя пришка?" Хиперболизацията на силата му в борбата с Якъп и мечката след това народният творец е увековечил, акцентирайки върху числата 3 и 9. Те се оказват символично използвани в различните ситуации, в които попада героя. И това е често срещан похват в българския фолклор.
Числото 3 кодира в себе си себеизявата и творчеството, то носи послание за цялостност и съвършенство. Димо Терфенлията изпива три килограма вино и три килограма ракия, предлагат му три килограма злато алтъни и три годишно конче хранено, три пъти завърта във въздуха своя противник.
В същото време числото 9 е символ на справедливостта, тъй като е сбор от съвършените числа 3+3+3. 9 показва различните възможности у човека за доброто и злото. Крилат Димо девет мечки е одрал и само десетата му липсва за армаган на старата му майка. По надолу в изложението отново акцентираме на числото 9 в контекста на народното творчество.
И все пак Димо Терфенлията отива да се бори, защото е българин и в песента се казва "пък нали си от турско владение/щеш не щеш трябва да дойдеш!"
Як, но и хитър, българин се оказва той. Не отива при фелшерче, а при Лалю кръчмаря. Три килограма ракия и три килограма вино изпива преди двубоя. И накрая като юнак над юнаците казва: "и кътния зъб ни можах да наквася". Малко отклонение. В кралимарковската традиция всички юнаци са и големи пиячи. Но и имат силно чувство за род, име и български дух. Мотивът за виното и свободата е неразривно свързан. Да си припомним "Арменци" на Яворов. В хода на тези разсъждения никой не бива да се дразни, че юнаците пият, и то така, че хиперболата излиза извън контрол.
Димо Терфенлията нито се маже със зехтин, нито обува кюспети. Той не приема двуличието на Якъп да загуби в борбата срещу злато, конче и младо ханъмче.
Димо пада в свирепата борба, но като вижда "турците до уши захилени" и българи, които плачат, три пъти завърта помака и...в земята го удря.
Православият християнин демонстрира своята българска вяра в песента, въпреки че силните на деня са турците, и отказва да се бие със същия пехливанин, защото това е под достойнството му.
Затаете дъх за кулминационната схватка на Крилат Димо….във втората част на статията.Следва продължение АNGELA ARIM