О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже — мен в сърцето и в душата… Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове; не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси; не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи; не ти, боже, на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани! А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни секиму, о, боже! любов жива за свобода — да се бори кой как може с душманите на народа. Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! Не оставай да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!…

super

Страхотна идея,моето любимо стихотворение е малко дълго затова ще напиша статийка по случая

https://www.erevollution.com/bg/article/18728

стихове от Никола Вапцаров , до колкото знам историята, последните му, нарочно ги копирах, а не написах Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз. Какво тук значи някаква си личност?! Разстрел, и след разстрела — червеи. Това е толкоз просто и логично. Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой, защото те обичахме! 14 ч. — 23.07.1942 г.

явно точи чат не отделя строфите, не стана така както исках