Хан Крум произхожда от панонските българи, които след разпадането на Велика
България се установяват в земите на днешна Унгария. Оттам неговият род
преминава на юг от Дунава и стига до висшите кръгове на българката
държава. Хан Крум идва на власт след смъртта на хан Кардам (777-803) и става основател на нова владетелска династия, управлявала  до края на Х век.Още през 805 г. хан Крум завладява източната част на Аварския хаганат и разширява своята власт над славяните и аварите по Средния Дунав, така
става съсед на Франкската империя на Карл Велики (768-814) и фактор в
политическия живот на Европа.Византия посреща с недоволство разширението на България на запад. Нейните интереси към славянското население в Македония се срещат с
интересите на България. През 807 г. император Никифор І Геник (801-811)
предприема поход до Адрианопол (Одрин), но не започва война с България
поради избухнал бунт в Мала Азия. В 808 г. хан Крум навлиза с войските
си по течението на р. Струма, а през 809 г. превзема Сердика (Средец),
ключова позиция  за настъпление към Македония.През май 811 г. Никифор І Геник предприема втори поход срещу България. Крум предлага мир, но му е отказано. Ромеите преминат
източните старопланински проходи и след тежки боеве през месец юли 811
г. превземат столицата Плиска и я разграбват и опожаряват.Хан Крум организира опълчение, прегражда проходите, привлича аварски отряди, въоръжава дори и жените. Решителният удар е нанесен във
Върбишкия проход. На 26 юли 811 г. хан Крум спечелва най-голямата победа
над византийска армия, като обезглавява самия император. От черепа на
Никифор, превърнат в ритуална чаша, ханът пие наздравица в чест на
победата.Още през следващата 812 г. Крум започва настъпление в Тракия. Превзема крепостите Девелт и Месемврия, и стига до долината на Струма.
Предлага на новия византийски император Михаил І Рангаве (811-812) да
признае договора от 716 г., сключен между хан Тервел и Теодосий ІІІ и
задължаващ Византия да плаща годишен данък от 30 литри злато и уреждащ
редица търговски и териториални придобивки. Василевсът отказва и Крум
подновява военните действия.На 22 юни 812 г. при Версиникия, до Адрианопол (Одрин), българите постигат нова решителна победа, продължават настъплението към
Константинопол и достигат до вратите му. Новият император Лъв V Арменец
моли за преговори, като замисля убийството на хана при уговорената
среща. Крум разкрива заговора, след което подлага на разорение областите
от Константинопол до Странджа. Одрин е превзет, а част от жителите му
изселени в България отвъд Дунава.Постигнал такова надмощие, Ханът започва мащабна подготовка за превземане на Константинопол. Строят се обсадни машини и многобройни
коли за армията. Но в навечерието на похода, на 13 април 814 г. хан Крум
неочаквано умира – предполага се, от сърдечен удар. В един византийски
разказ, преведен през ХІІІ в., смъртта на хан Крум се описва като
сакрално цареубийство от своите – прабългарски обичай, прилаган, когато
владетелят изгуби своята ”божествена оренда” поради някакъв недъг. След
неочакваната смърт на хан Крум Константинопол си отдъхва с облекчение.Издадените от хан Крум закони са първото писмено законодателство в българската държава, отбелязано в енциклопедията ”Свидас” от Х век. Те
предвиждат сурови наказания срещу кражбата, просията и разбойничеството.
Това е насочено към издигането и съхраняването на собствеността, както и
към сигурността на търговията в страната.Реформите на хана и неговите строги закони засилват централизираното управление и приобщаването на славянските племена към ханската власт.
Като велик държавник Хан Крум постига териториално обединение и
международен авторитет за България.