вестник

bamze -

Опубліковано в державі Bulgaria - Соціальна взаємодія та розваги - 28 Apr 2018 07:40 - 10

Всяка лястовица своето гнездо най-много хвали.

10 Божите очи
Пещера Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край село Карлуково. Лесно достъпна е и е с най-дългия пещерен тунел в България - дълъг 365 метра. Тя е естествено осветена, тъй като в средната й зала, поради ерозията, таванът е прояден от просмукващите се води, като образува феномена Очите на Бога - две еднакви по големина дупки с формата на очи.

Със своите 262 метра дължина, пещерата се счита за най-дългия пещерен тунел в България. Проходна е и една от малкото пещери в България, в които се практикуват бънджи скокове. В пещерата са снимани няколко български и чуждестранни игрални филма, сред които „Време разделно”.

9 Белоградчишките скали
В северозападна България има много красиви места, които всеки българин трябва да посети. Едно от тях са Белоградчишките скали. Отбелязани са като природна забележителност през 1949 година и заслужено се нареждат сред 100-те национални обекта на България. През 2007 година страната ни участва в международен конкурс, обхващащ 222 държави, претендентки за новите чудеса на света. Там Белоградчишките скали, не успяват да се класират сред 28-те финалисти, но се нареждат измежду 77-те, което е голям успех и повод да се прослави отново България.

8 Магурата

Пещерата "Магура" крие голямо богатство. В нея се намира най-голямото находище на скални рисунки в Европа. А в дълбините й се произвежда единственото у нас шампанизирано вино, което отлежава 3 години при естествени условия. Разположена е в Северозападна България, на 20км от Белоградчик, близо до с. Рабиша."Магура" крие още една изненада за своите посетители. В царството й се намира най-големият сталагмит, открит у нас - Падналият бор със своите 11м дължина.
В коридора на Славата ви очакват оригиналните пещерни рисунки, които са най-ценните шедьоври на първобитното изкуство на Балканите. Те са повече от 700 на брой и изобразяват танцуващи женски фигури, ловуващи мъже, маскирани хора и оръдия на труда. Друга част от тях представят образите на животни, растения и шахматни пана. Силно впечатление ще ви направи и слънчевият годишен календар, който датира от късния енеолит. Според учените той е направен с голяма точност и прецизност на записите.

7 Перперикон
Перперикон е най-големият древен и свещен град на Балканите. Той е изсечен от камък, откъдето идва и името му, което се свързва с тракийския бог на камъка Пер. Разположен е на едноименния хълм Перперикон в Източните Родопи, на 15км североизточно от Кърджали.Във вечния град се намират останките от светилището на бог Дионисий с прочутия олтар за предсказания. То често е сравнявано с величествения храм на Аполон в Делфи. В миналото районът е бил богат източник на злато, от което са изсичали и златните монети перпера.

6 Райското пръскало
Райското пръскало е известна природна забележителност. Това е най-високия водопад на Балканския полуостров - 124м. Водопадът се намира в Централната част на Стара планина в подножието на първенеца на планината - връх "Ботев", на територията на национален парк Централен Балкан. Райското пръскало принадлежи към територията на резерват "Джендема". Изходен пункт е град Калофер.

5 Рупите

Рупите е живописна местност, която е обвита в мистичен ореол. Тя е свързана с пророчицата Баба Ванга и носи на всеки посетител богат енергиен заряд. Разположена е по брега на река Струма, в източното подножие на вулканичния хълм Кожух, само на 10км от Петрич. В Рупите се намира построеният от Ванга храм "Св. Петка Българска", който е място за поклонение на хиляди нуждаещи се хора. В миналото на това място е изригнал вулкан и в следствие от него са се образували лечебни минерални извори с температура 75ºC. Съвсем наблизо са разположени и останките на един от най-големите антични градове Хераклея Синтика, съществувал от 4в пр. Хр. до 6в сл. Хр.

Всеки човек, посетил някога тази местност, я определя като малко кътче от рая. Изпълва те с усещане за величие и душевно спокойствие. Не случайно Баба Ванга казва: "Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна". Според пророчицата именно във вулканичното възвишение Кожух се крие ключът към разгадаване на древното ни минало.

4 Деветашката пещера
Деветашката пещера е разположена в Централен Предбалкан по десния бряг на р. Осъм, на около 18 км. североизточно от гр. Ловеч и само на 2 км. северно от село Деветаки. Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България. Общата ѝ дължина е 2 442м, общата ѝ площ е 20 400кв.м, височина - 60м.
Деветашката пещера е открита през 1921г и е известна още като Мааратаили Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона. Деветашката пещера е толкова красива, колкото и трудно проходима заради теченията и реките в нея, които извират от 14 различни места.
В началото на 50-те години на ХХ век се провеждат по-сериозни проучвания на пещерата, които показват, че Деветашката пещера е била обитавана с известни прекъсвания през почти всички исторически епохи. Най-ранните следи от човешко присъствие са от средата на старокаменната епоха (преди около 70 хил. години пр. Хр.).

3 Кръстова гора
Кръстова гора е едно от най-големите християнски средища в България, което привлича голям брой поклонници. Мястото е разположено в Средните Родопи, на 60км от Пловдив, на 40км от Асеновград и на 6км от село Борово. Надморската му височина е 1545 метра. Комплексът е разположен на поляна сред красива гора.
Причината Кръстова гора да привлича толкова много вярващи от цялата страна е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст. Много легенди се разказват за това място и всички те са свързани с Христовия кръст и чудото на изцелението.
Най-много поклонници посещават Кръстова гора в навечерието на Кръстовден (14 септември). На 13 септември всяка година хиляди вярващи идват да се молят за здраве и остават на нощно бдение пред църквата "Покров Богородичен" или прекарват нощта в молитва в някой от параклисите.

2 Седемте Рилски езера
Седемте рилски езера безспорно са една от най-впечатляващите природни забележителности на Балканския полуостров. Едно приказно място, което си заслужава да се види. Красотата им привлича не само хиляди български и чуждестранни туристи.
Седемте езера са разположени в Дамгския дял на Северозападна Рила планина. Те имат ледников произход. Разположени са стъпаловидно в голям циркус, обграден от върховете Сухи чал, Отовишки връх и Харамията. Всяко едно от езерата има собствено име, в зависимост от формата и особеностите си. Най-високо разположеното езеро е Сълзата. То е наречено така заради кристално чистите си води. Намира се на надморска височина 2535 м под Отовишки връх. Следва Окото – най-дълбокото от езерата - 37,5 м, с характерна овална форма и наситено син цвят при добро време. В това езеро са правени водолазни спускания с научна цел. Под него е Бъбрека – вглеждайки се във формата му, човек не може да измисли по-точно наименование на това езеро с площ 85 декара и стръмни скалисти брегове. Следващото езеро е Близнака – широко и стеснено по средата като пясъчен часовник, в безводни години се стопява до две по-малки езерца, откъдето идва и името му. По-надолу по пътеката се намират Трилистника и Рибното езеро, с разположената на брега му хижа „Седемте езера”. Най-ниско разположеното езеро – на 2095 м н.в. – Долното, дава началото на река Джерман. Всички езера са свързани с тесни поточета.

1 Белинташ
Белинташ е известен още и с имената Беланташ или Белънташ. Съществуват предположения, че това е култов обект на траките, датиращ от V век пр.Хр. В превод от турски означава Белият камък. Представлява малко скалисто плато, носещо следи от човешка дейност. На дължина скалната площадка достига 300 метра, с надморска височина над 1200 метра. Белинташ се намира на 30 км югоизточно от Асеновград.Други теории разказват, че там е съществувало древно тракийско светилище посветено на бог Сабазий, изградено и стопанисвано от тракийското племе беси. В най-високата част на скалата са издълбани кръгли отвори, ниши, улеи и стъпала, които според някои изследователи образуват карта на звездното небе.